Sovi4ka (Христина)
53 155
Feb 10, 2015, 4:40 PM

Рвносметка 

  Poetry » Other
649 1 7

Аз не съм дете, но по детски греша.

Отглеждам небе, приютявам звезда.

Нося криле – човешка ръка,

поглед, сърце, наивност,сълза,

дъно, безветрие, самота – светлина,

отляво на рамото – настанявам тъга.

Прекроена  във времето - по начин суров,

внезапно от дясно ме напада любов.

И след толкова време, над 40 лета

става ми ясно защо мене избра.

По детски кръщавам свойте крила -

от дясно любов, от ляво – скръбта.

И две по 40 лета да сбера

До тука с вървенето – нататък летя...

 

© Христина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми
  • Възхитително! Малко късно,но навреме намирам една нова поетична планета!😍
  • "Аз не съм дете, но по детски греша."

    Те, хората със грешките порастват
    разместват ценности и остаряват.
    На старини - са грешките украса
    и старостта за нея съжалява...
  • Благодаря!
  • Аплодисменти!
  • Благодаря Стойна, и за вниманието и за оценката. Поздрав и от мен!
  • Много интересно написано стихотворение с хубав стих, много богат и разнообразен речник.Малко е тъжно, но ти знаеш защо и защо финала
    завърщва с летене Читателя се замисля и търси причината. това на мен ми се струва, че прави творбата по-интересна.
    Поздрав за творбата и лека вечер!
Random works
: ??:??