Ръце от пепел...
* * *
В пепеливите ръце на Баба ми,
виждам изграденото в годините,
очите замъглени до припадане
с нотки на лилавото и... синьото.
Кокълчета, като остри камъни,
белеят под напуканата кожа,
които месят хлаб за... двама ни
и раздават... колкото се може...
Лицето и не виждам, само дланите,
с житейски пътища белязани,
а там завехнали са раните,
застинали в душата и порязана...
А лястовицата задрямала на жицата
и тя летяла - спряла за отмора,
с обич вглежда се в старицата,
която се поклащаше по двора...
И ето, нощ се спуска над имота й,
а тя, съсухрена, но... още цяла,
пореден ден изтича от живота й,
на девойката...
от снимка избеляла...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
