23 авг. 2007 г., 10:08

РЪЖДА

1.1K 0 7
Големите плачат рядко, но силно;
обилно заливат със сълзи
                                                всички, които поемат вода!
Винаги, когато срещнеш погрешно
                                 нещо
                                      и правиш погрешния ход,
болката идва сама
и го прави така,
че едва ли очакваш да бъде различна!
Механизмът те влачи към грешка
или към типична лъжа!
Ако лъжа, греша!
Слабите са точка на всяко изречение.
Слабите са водата по всеки метал.
Металът е силен,
                  но нека запомни,
че всеки метал се превръща в ръжда!
Досега сме изминали толкова път
и сме все така силно изгнили,
досега,
сме постигали несполука,
без капка прогрес
или извод логичен,
че сме свидетели
                  на собствената си разруха!
Как и къде и кога, и какво
тежат доста по-малко от тежестта на ЗАЩО!
Смисълът е безсмислен, когато е цел!
Целта е опасна, щом е сама!
А вредата пристига
                   мигом
                         със грешния превод
                                            на всяка душа!
Ако лъжа, греша!
Ако не, съм виновен
за всичко и всички,
които са силни!
Така или иначе винаги губя,
макар и мълчащ,
макар и погубен
от невидимото чувство,
                      наречено страх!
Един участник в безкрайно уравнение
в краката на стената от карти,
за да накарам
силните да разберат,
че са силни,
а слабите...
            ... са им база за сравнение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Икабод Крейн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еха!
    Случайно попаднах на това стихотворение. Аз също имам едно, озаглавено по този начин. Прочетох го и осъзнах, че в някои аспекти има общо с моето. Особено това за ръждата по нас... Чудесна идея! Скоро ще публикувам тук и моето.
    Поздралвения!
  • Накара ме да се замисля...и ми стана тъжно.
  • Хареса ми стила, продължавай!!!Браво!!!
    Поздрав!!!
  • Браво, Владимир, браво.
  • Прекрасно Владимире!Излизаш от традиционото!Бъди самият тебе си!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...