23 ago 2007, 10:08

РЪЖДА

  Poesía
1.1K 0 7
Големите плачат рядко, но силно;
обилно заливат със сълзи
                                                всички, които поемат вода!
Винаги, когато срещнеш погрешно
                                 нещо
                                      и правиш погрешния ход,
болката идва сама
и го прави така,
че едва ли очакваш да бъде различна!
Механизмът те влачи към грешка
или към типична лъжа!
Ако лъжа, греша!
Слабите са точка на всяко изречение.
Слабите са водата по всеки метал.
Металът е силен,
                  но нека запомни,
че всеки метал се превръща в ръжда!
Досега сме изминали толкова път
и сме все така силно изгнили,
досега,
сме постигали несполука,
без капка прогрес
или извод логичен,
че сме свидетели
                  на собствената си разруха!
Как и къде и кога, и какво
тежат доста по-малко от тежестта на ЗАЩО!
Смисълът е безсмислен, когато е цел!
Целта е опасна, щом е сама!
А вредата пристига
                   мигом
                         със грешния превод
                                            на всяка душа!
Ако лъжа, греша!
Ако не, съм виновен
за всичко и всички,
които са силни!
Така или иначе винаги губя,
макар и мълчащ,
макар и погубен
от невидимото чувство,
                      наречено страх!
Един участник в безкрайно уравнение
в краката на стената от карти,
за да накарам
силните да разберат,
че са силни,
а слабите...
            ... са им база за сравнение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еха!
    Случайно попаднах на това стихотворение. Аз също имам едно, озаглавено по този начин. Прочетох го и осъзнах, че в някои аспекти има общо с моето. Особено това за ръждата по нас... Чудесна идея! Скоро ще публикувам тук и моето.
    Поздралвения!
  • Накара ме да се замисля...и ми стана тъжно.
  • Хареса ми стила, продължавай!!!Браво!!!
    Поздрав!!!
  • Браво, Владимир, браво.
  • Прекрасно Владимире!Излизаш от традиционото!Бъди самият тебе си!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...