Aug 23, 2007, 10:08 AM
РЪЖДА
Големите плачат рядко, но силно;
обилно заливат със сълзи
всички, които поемат вода!
Винаги, когато срещнеш погрешно
нещо
и правиш погрешния ход,
болката идва сама
и го прави така,
че едва ли очакваш да бъде различна!
Механизмът те влачи към грешка
или към типична лъжа!
Ако лъжа, греша!
Слабите са точка на всяко изречение.
Слабите са водата по всеки метал.
Металът е силен,
но нека запомни,
че всеки метал се превръща в ръжда!
Досега сме изминали толкова път
и сме все така силно изгнили,
досега,
сме постигали несполука,
без капка прогрес
или извод логичен,
че сме свидетели
на собствената си разруха!
Как и къде и кога, и какво
тежат доста по-малко от тежестта на ЗАЩО!
Смисълът е безсмислен, когато е цел!
Целта е опасна, щом е сама!
А вредата пристига
мигом
със грешния превод
на всяка душа!
Ако лъжа, греша!
Ако не, съм виновен
за всичко и всички,
които са силни!
Така или иначе винаги губя,
макар и мълчащ,
макар и погубен
от невидимото чувство,
наречено страх!
Един участник в безкрайно уравнение
в краката на стената от карти,
за да накарам
силните да разберат,
че са силни,
а слабите...
... са им база за сравнение...
обилно заливат със сълзи
всички, които поемат вода!
Винаги, когато срещнеш погрешно
нещо
и правиш погрешния ход,
болката идва сама
и го прави така,
че едва ли очакваш да бъде различна!
Механизмът те влачи към грешка
или към типична лъжа!
Ако лъжа, греша!
Слабите са точка на всяко изречение.
Слабите са водата по всеки метал.
Металът е силен,
но нека запомни,
че всеки метал се превръща в ръжда!
Досега сме изминали толкова път
и сме все така силно изгнили,
досега,
сме постигали несполука,
без капка прогрес
или извод логичен,
че сме свидетели
на собствената си разруха!
Как и къде и кога, и какво
тежат доста по-малко от тежестта на ЗАЩО!
Смисълът е безсмислен, когато е цел!
Целта е опасна, щом е сама!
А вредата пристига
мигом
със грешния превод
на всяка душа!
Ако лъжа, греша!
Ако не, съм виновен
за всичко и всички,
които са силни!
Така или иначе винаги губя,
макар и мълчащ,
макар и погубен
от невидимото чувство,
наречено страх!
Един участник в безкрайно уравнение
в краката на стената от карти,
за да накарам
силните да разберат,
че са силни,
а слабите...
... са им база за сравнение...
© Икабод Крейн All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Накара ме да се замисля...и ми стана тъжно.
-
Хареса ми стила, продължавай!!!Браво!!!
Поздрав!!! -
Браво, Владимир, браво.
-
Прекрасно Владимире!Излизаш от традиционото!Бъди самият тебе си!
-
Интересни разсъждения,житейска философия - изразени поетично!Нестандартно е!
-
Много хубаво написано, накара ме да се замисля.Всички ние грешим.Умните си вадят поука от грешките и не ги повтарят, а другите ги повтарят докато разберат.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Случайно попаднах на това стихотворение. Аз също имам едно, озаглавено по този начин. Прочетох го и осъзнах, че в някои аспекти има общо с моето. Особено това за ръждата по нас... Чудесна идея! Скоро ще публикувам тук и моето.
Поздралвения!