(на татко)
Ръката на художника умря.
Не можеше с молива да рисува.
Той в джоба някак тъжно я прибра -
с ръцете си до днес бе съществувал.
В началото реши, че туй е сън
и може всеки миг да се събуди.
Светът бе сякаш същият отвън
и само болестта му беше друга.
Замислен гледа празния статив.
Защо му бяха грундът и боите?
Не бяха нужни четка и молив... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.