Ръката на художника умря
(на татко)
Ръката на художника умря.
Не можеше с молива да рисува.
Той в джоба някак тъжно я прибра -
с ръцете си до днес бе съществувал.
В началото реши, че туй е сън
и може всеки миг да се събуди.
Светът бе сякаш същият отвън
и само болестта му беше друга.
Замислен гледа празния статив.
Защо му бяха грундът и боите?
Не бяха нужни четка и молив...
Художникът рисуваше с очите.
Художникът рисуваше с душа
последната си истинска картина.
Ръката му наистина умря,
но той остана тук... И след години
все още ме рисуваше с очи...
Рисунките му бяха по-красиви,
макар да ги съзирах през сълзи.
И след смъртта му днес са още живи.
© Нели Господинова All rights reserved.
