yotovava (Валентина Йотова)
2510 20979
5 нояб. 2014 г., 08:01

Ръкопис, изгубен в есента 

  Поэзия » Философская
460 0 9

 

 

 

 

 

Септември гази в тъмното дере
и пише в жълто първите си ноти.
Дрънчат в кутийчици – като с дайре! –
зрънца, прикътали в съсъд живота.

Нехаят семенцата за студа,
за ветровете с хищните им нокти.
Земята ложе им е – засега! –
уютна като женска гръд – и топла.

Нощта ще бъде дълга – до април.
Те ще сънуват взрив от пеперуди
да дирижира утринния бриз,
с надеждата, че пак ще се събудят.

Земята дълго се превръща в гроб.
Но тя сама съвсем не подозира,
че пътят към смъртта е кратък скок
във рибешкия ирис на всемира.

Въртоп от кръгове сълзи след тях,
очакването бавно го изглажда.
Но в склерата кълни – без дъх и страх!
животът – най-присъщата ни жажда.

 

 

 

 

 

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    Eia (Росица Танчева)
    divcviat (Росен Иванов)
    едимах (Яхя Акбулут)
    iverado (Ивелина Георгиева)
    stoyna (Стойна Димова)
    Самодива (Вики )
    Eva55 (Евелина Стоянова)
  • Но в склерата кълни – без дъх и страх!
    животът – най-присъщата ни жажда
  • "...животът – най-присъщата ни жажда."
    Харесах!
  • Очарован съм стихоплетството!Дай боже всекиму твойта любов към стиха!
  • Просто поетично майсторство...Моите почитания Валя !
  • Възхитително...
  • Дълбоко философска творба, която ми звучи като загадъчна приказка, в която се пренасям и потъвам в нейното поетично вълшебство.
    Интересните метафори и чудесният стих само допълват твоето поетично майсторство! Много си добра!
    Поздрав и хубав ден! Оценям те много високо!
  • Благодаря за удоволствието, Валя!
  • Прекрасно..., наситено с интересни метафори...!!!
    "Нехаят семенцата за студа,
    за ветровете с хищните им нокти.
    Земята ложе им е засега –
    уютна като женска гръд и топла."
Предложения
: ??:??