2 июл. 2017 г., 00:31

Ръстът се измерва със доброто

2K 9 19

Ще ти разкажа приказка. Не знам

дали възможно е да си я слушал.

Попаднал лъв в ловджийския капан

и го продали в цирковата трупа.

 

Дресирали го с болка и със глад.

Бичували с нечувана жестокост

с идея да превърнат горски цар

в една изплашена, послушна котка.

 

Сънувал нощем в родната савана

как вятър рошел гъстата му грива.

Събуждал се с въжета омотан и

сълзи за съдбата си проливал.

 

Веднъж във клетката едно мишле

се шмугнало от котка да се скрие.

За благодарност, грубото въже

със острите си зъбки то прегризало.

 

Лъвът си спомнил кой е нявга бил

оградата на клетката прескочил.

Заспала сила в себе си открил

и пак се върнал към живота горски.

 

На лъвчетата свои завещал

да уважават дребните животни.

Голям е, който повече е дал,

а ръстът се измерва със доброто…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...