Jul 2, 2017, 12:31 AM

Ръстът се измерва със доброто

2K 9 19

Ще ти разкажа приказка. Не знам

дали възможно е да си я слушал.

Попаднал лъв в ловджийския капан

и го продали в цирковата трупа.

 

Дресирали го с болка и със глад.

Бичували с нечувана жестокост

с идея да превърнат горски цар

в една изплашена, послушна котка.

 

Сънувал нощем в родната савана

как вятър рошел гъстата му грива.

Събуждал се с въжета омотан и

сълзи за съдбата си проливал.

 

Веднъж във клетката едно мишле

се шмугнало от котка да се скрие.

За благодарност, грубото въже

със острите си зъбки то прегризало.

 

Лъвът си спомнил кой е нявга бил

оградата на клетката прескочил.

Заспала сила в себе си открил

и пак се върнал към живота горски.

 

На лъвчетата свои завещал

да уважават дребните животни.

Голям е, който повече е дал,

а ръстът се измерва със доброто…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

The work is a contestant:

1 place

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...