С две баби седим си пред блока

и говорим си тъжно, ний за живота.

Едната, леко с тъга във очите,

разказва ми история, пронизваща в гърдите.

Синът и заминал далеч по чужбина.

Оставил ги с дядото, двамина.

Оженил се, даже деца имал вече,

не мислел за майка си, че е далече.

Минала се някоя годинка леко,

дядото умрял с тъга в сърцето.

Бабата останала на тоя свят сама, 

А синът и дори не я търсил сега...

Обърнах се аз леко надясно,

гледам другата баба пуфти бясно.

"Ех, Милке, ма ти май не знаеш,

бай Танас да познаеш,

че той те чака вече две лета,

да сломиш на негово рамо глава.

Остана си тъй сам-самичка,

дори си нямаш една дъщеричка.

Да се грижи кротко за тебе,

да падне това твое бреме."

"Тихо ма, Пенке, Златка му жената,

ако те чуе ще се обърне в гроба горката..

Аз бай Танас не го ща,

той си има вече деца.

И внуци си има горкия..

А ти с тая твоя орисия,

какви ги блещиш не знам..

Ще запаля един тамян,

ще се помоля на Господа утре,

а ти ако ще говориш влизай вътре...

А ти девойче мъничко, слабо

вярваш ли в Господ, а бабо?"

Аз нервно пуших цигара.

Как да и отговоря на тая баба?

Ако и кажа, че вярвам, ще излъжа,

а тя ще ме кълне да не се омъжа...

За туй зачаках минутка, две, 

а баба Пенка почна да реве.

" Еххх, какви бяхме на времето,

как гордо развявахме знамето..

Сега от младите ни е срам,

че току-виж някой останел си сам.

Ето, моя Кольо самичък,

остана си той все тъй добричък..

Ама жена не успя, горкия ми той,

да си намери, а има безброй.

Аз скоро внуци няма да видя,

а знайш ли утре мога да се спомина..."

И ето така мина с моите баби.

Добре, че не извадиха саби,

че тогаз виж ти какво става..

Бабата, уж, не може да се защитава.

Тя ще бълва пепел и жул,

няма да вярва кой, какво е чул.

И ето приказката ми завърши...

Бабите, не щеш ги ти прекърши.