Отивам си. Във вихъра на танца
със болката ми бягаме от теб,
в дълбокото ми празно ме очаква
една пътека, окована в лед,
а аз загубих балните пантофки
далеч преди дванадесет часа;
напивах се от твоите целувки
и махнах маската си, без да разбера.
И ти позна ме. Стреснат се отдръпна.
Аз чувах само на страха смеха.
Сама дойдох. Със болка ще си тръгна.
Кой казва, че се случват чудеса?