17.09.2008 г., 22:45

С болка

1.1K 0 2


Отивам си. Във вихъра на танца
със болката ми бягаме от теб,
в дълбокото ми празно ме очаква
една пътека, окована в лед,
а аз загубих балните пантофки
далеч преди дванадесет часа;
напивах се от твоите целувки
и махнах маската си, без да разбера.
И ти позна ме. Стреснат се отдръпна.
Аз чувах само на страха смеха.
Сама дойдох. Със болка ще си тръгна.
Кой казва, че се случват чудеса?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...