С цвят на пепел от рози
С цвят на пепел от рози...
Където увяхват розите диви...
Към стъпките на сърната...
Когато се превръщат в перли сълзи на самодиви...
Изгрява само луната...
Да моли за нежност - полъх на люляк ароматен...
А лъчите лунни трептят...
Падат звезди с блясъка си златен...
Дано от небето останала обич нейде съзрат...
Но се лутат в безкрая... С цвят на пепел от рози...
Прелитат по залезно всеки ден нов...
Само откъснати розови листчета за залози...
Че дар били са някога от любов...
Ех... Вечна е любовната жажда...
На душата влюбена само тя се услажда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андреа Емилова Все права защищены
С Обич...