С цвят на пепел от рози...
Където увяхват розите диви...
Към стъпките на сърната...
Когато се превръщат в перли сълзи на самодиви...
Изгрява само луната...
Да моли за нежност - полъх на люляк ароматен...
А лъчите лунни трептят...
Падат звезди с блясъка си златен...
Дано от небето останала обич нейде съзрат...
Но се лутат в безкрая... С цвят на пепел от рози...
Прелитат по залезно всеки ден нов...
Само откъснати розови листчета за залози... ...