Aug 13, 2008, 9:23 PM

С цвят на пепел от рози

  Poetry » Love
1.7K 0 10
 

С цвят на пепел от рози...

 

Където увяхват розите диви...

Към стъпките на сърната...

Когато се превръщат в перли сълзи на самодиви...

Изгрява само луната...

 

Да моли за нежност - полъх на люляк ароматен...

А лъчите лунни трептят...

Падат звезди с блясъка си златен...

Дано от небето останала обич нейде съзрат...

 

Но се лутат в безкрая... С цвят на пепел от рози...

Прелитат по залезно всеки ден нов...

Само откъснати розови листчета за залози...

Че дар били са някога от любов...

 

Ех... Вечна е любовната жажда...

На душата влюбена само тя се услажда...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...