С длани докосвам нощта,
плаче сърцето ми зная.
В дългия път към дома
аз все за тебе мечтая.
В края на синята нощ
бавно угасват звездите.
Мислите някъде в мен
още сънуват мечтите.
Идва денят подранил,
всичко изчезва в безкрая.
Знам, че вълшебник любим
броди във моята стая.
Ето, рисува така
края на приказка стара –
две разделени сърца,
обич една разпиляна.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены