С длани докосвам нощта

 С длани докосвам нощта

С длани докосвам нощта,

плаче сърцето ми зная.

В дългия път към дома

аз все за тебе мечтая.

В края на синята нощ

бавно угасват звездите.

Мислите някъде в мен

още сънуват мечтите.

Идва денят подранил,

всичко изчезва в безкрая.

Знам, че вълшебник любим

броди във моята стая.

Ето, рисува така

края на приказка стара –

две разделени сърца,

обич една разпиляна.

       Мария Мустакерска