С гальовност
Аз слушам твоя глас и твоите думи.
Горя в ласките на нежността.
Горя от думите на твоя глас гальовен.
И вярата тъй силно завладява
и всеки миг душата ми с обич те дарява.
Мигът превръща се във вечност,
в очакване на тишината.
И звън!....
Зимата в кристали спряла е навън.
А сърцето ми е топло,
притихнало в прекрасен сън.
Пренасяй ме в нощите и времето
обкичено с усмивки и въздишки.
И в шепота на нашите сърца
да се вкопчи мигът на радостта.
Спомена да се заслуша
в плача на цигулка.
И всяка песен да бъде
като светлина на светулка,
лутаща се в пътя ни към любовта.
И в шепота ни нежен властно да царува.
© Йонка Янкова Все права защищены