С хармония в зелено /Cefules & Joanna_vas/
- Устните ми са клавиатури с триста тридесет и три клавиша,
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово,
а думите са изворчета речни.
Диханието се разтваря звук след звук
и сътворява световете,
които ни събират и разделят...
- Разтварят ни в безвремие
и във
ЕДНО...
-Мълчание от крясък на сърце
желаещо през болка
да прегърне...
- И плясък, като изстрели
криле,
в целувката на утро първо...
- Разтваряме невръстните ръце
в скосената отмала
над която,
светлеят нивите -
разпалени с хармония в зелено...
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово,
а думите са изворчета речни.
Диханието се разтваря звук след звук
и сътворява световете,
които ни събират и разделят...
- Разтварят ни в безвремие
и във
ЕДНО...
-Мълчание от крясък на сърце
желаещо през болка
да прегърне...
- И плясък, като изстрели
криле,
в целувката на утро първо...
- Разтваряме невръстните ръце
в скосената отмала
над която,
светлеят нивите -
разпалени с хармония в зелено...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
