30 мая 2012 г., 08:07

С какво се римува крава

3K 0 10

 

Написах стих: “Навън е зима.

И студ, и мраз! Ужасен климат!

 

Но във обора има крава

яде сено, прежѝвя плява,

и след това млеко ни дава.

…”

 

Един критик добронамерен

ми кàза: 

- За да си модерен,

недей римува зима с климат,

недей римува крава с плява.

Римувай крава със галактика!

 

- Какво говориш, възразих.

За пръв път чувам за такава практика -

да се римува крава със галактика!

 

- В галактиката има млечен път!

А крава пък е свързано с лактация.

И виж сега каква асоциация:

галактика –  лактация!

И смисъл има, и алитерация!

 

Туй ме срази! И аз не възразих,

а в тенджера един чаршаф сварих.

Чаршафът бял - и млякото е бяло!

Чаршафа с хляб в копаня надробих,

и с таз попара тоз критѝка  нагостих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валенс, Ангел, Виктор и Ваня, благодаря ви за одобрителните коментари.
    А искам и още нещо да споделя. Добронамереният критик е искал да каже, че има банални, изхабени от употреба рими, които трябва да се избягват.
    Но има неща, които от употреба не се изхабяват. Топорът в труда придобива лъскавината си. И умът колкото повече се използва, по-силен става. И острият език колкото повече се употребява, по остър става. Същото се отнася и за думите, и за римите. И за тях е валидно правилото на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече! Колкото повече е употребявана една дума и една рима, толкова повече и ще се употребява. А имаше поети, които бяха си забранили използването на думичката луна - да им се чудиш!
  • Хитричко!
  • Много оригинално!
    Хареса ми!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....