30.05.2012 г., 8:07 ч.

С какво се римува крава 

  Поезия » Хумористична
2451 0 10

 

Написах стих: “Навън е зима.

И студ, и мраз! Ужасен климат!

 

Но във обора има крава

яде сено, прежѝвя плява,

и след това млеко ни дава.

…”

 

Един критик добронамерен

ми кàза: 

- За да си модерен,

недей римува зима с климат,

недей римува крава с плява.

Римувай крава със галактика!

 

- Какво говориш, възразих.

За пръв път чувам за такава практика -

да се римува крава със галактика!

 

- В галактиката има млечен път!

А крава пък е свързано с лактация.

И виж сега каква асоциация:

галактика –  лактация!

И смисъл има, и алитерация!

 

Туй ме срази! И аз не възразих,

а в тенджера един чаршаф сварих.

Чаршафът бял - и млякото е бяло!

Чаршафа с хляб в копаня надробих,

и с таз попара тоз критѝка  нагостих!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Валенс, Ангел, Виктор и Ваня, благодаря ви за одобрителните коментари.
    А искам и още нещо да споделя. Добронамереният критик е искал да каже, че има банални, изхабени от употреба рими, които трябва да се избягват.
    Но има неща, които от употреба не се изхабяват. Топорът в труда придобива лъскавината си. И умът колкото повече се използва, по-силен става. И острият език колкото повече се употребява, по остър става. Същото се отнася и за думите, и за римите. И за тях е валидно правилото на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече! Колкото повече е употребявана една дума и една рима, толкова повече и ще се употребява. А имаше поети, които бяха си забранили използването на думичката луна - да им се чудиш!
  • Хитричко!
  • Много оригинално!
    Хареса ми!
  • Браво, Ачо-Разбивачо! !
    Напълно споделям виждането ти по този въпрос,пък се и посмях от сърце!
  • Благодаря ви че прочетохте и коментирахте Ели, Руми, Оксиморон и Петинке! радвам се, ако стихчето ви е усмихнало.

    Но освен просто да развесели, какво още е искал да каже авторът с това стихотворение? Че има едно направление в поезията, наречено "асоциативна поезия". При нея авторът говори нещо, но говори толкова неясно, че читателят може да разбира съвсем друго или да си представя каквото си иска. Този тип поезия е непонятна за много хора. И ми се прииска да я онагледя с пример - как може да ти говорят за галактика, а да предполагат че си представяш крава; или да ти показват варен чаршаф, а ти да си представяш варено мляко.
  • Тъй му се пада!
  • Ти направо ме срази!Ами да,критиците са така-под вола търсят теле ...Ще римуваме така-тук е вашата реклама,но парите ви ги няма!Хаха
  • :D
Предложения
: ??:??