30.05.2012 г., 8:07

С какво се римува крава

3K 0 10

 

Написах стих: “Навън е зима.

И студ, и мраз! Ужасен климат!

 

Но във обора има крава

яде сено, прежѝвя плява,

и след това млеко ни дава.

…”

 

Един критик добронамерен

ми кàза: 

- За да си модерен,

недей римува зима с климат,

недей римува крава с плява.

Римувай крава със галактика!

 

- Какво говориш, възразих.

За пръв път чувам за такава практика -

да се римува крава със галактика!

 

- В галактиката има млечен път!

А крава пък е свързано с лактация.

И виж сега каква асоциация:

галактика –  лактация!

И смисъл има, и алитерация!

 

Туй ме срази! И аз не възразих,

а в тенджера един чаршаф сварих.

Чаршафът бял - и млякото е бяло!

Чаршафа с хляб в копаня надробих,

и с таз попара тоз критѝка  нагостих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валенс, Ангел, Виктор и Ваня, благодаря ви за одобрителните коментари.
    А искам и още нещо да споделя. Добронамереният критик е искал да каже, че има банални, изхабени от употреба рими, които трябва да се избягват.
    Но има неща, които от употреба не се изхабяват. Топорът в труда придобива лъскавината си. И умът колкото повече се използва, по-силен става. И острият език колкото повече се употребява, по остър става. Същото се отнася и за думите, и за римите. И за тях е валидно правилото на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече! Колкото повече е употребявана една дума и една рима, толкова повече и ще се употребява. А имаше поети, които бяха си забранили използването на думичката луна - да им се чудиш!
  • Хитричко!
  • Много оригинално!
    Хареса ми!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...