4 нояб. 2006 г., 15:05

С коси, разпуснати в река

858 0 19

 

С коси,

разпуснати в река,

над мен разстилаш

своето вълнение

и нежна правиш

моята ръка,

и блика в нея

настроение,

а ти,

чрез него пък,

танцуваш

и с милувките си

вкусни

умееш

да лудуваш

чрез действия

все изкусни,

вплитащи ме

в буйна страст

и в нея

тъй се вием,

приели

доброволно тази власт,

че до насита

двама пием

и в тази наша солидарност

блика порив мил

на благодарност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Позволете да се обрана към всички, които коментираха, а и към читателската аудитория, за да споделя, че сайтът има изключително чувствителни автори, които са не само негов капитал, но и на обществото.
    Поздрави!
  • Много нежно!
    Поздравления!
  • Много ми хареса!Поздрав!
  • Лекота и багри! Поздрави!
  • Здравей, Анета!
    С това разпространение на книгата можем бързо да решим въпроса на сайта - като гледам каква сума остава да се набере, ми минават разни мисли, но я, се свържи с Росица, че и тя нещо е оклюмала, навлизайки в това тресавище. Има една дама, която бих похвалил тук, но тя веднага ще се разгневи и затова замълчавам...
    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...