4 nov 2006, 15:05

С коси, разпуснати в река

  Poesía
859 0 19

 

С коси,

разпуснати в река,

над мен разстилаш

своето вълнение

и нежна правиш

моята ръка,

и блика в нея

настроение,

а ти,

чрез него пък,

танцуваш

и с милувките си

вкусни

умееш

да лудуваш

чрез действия

все изкусни,

вплитащи ме

в буйна страст

и в нея

тъй се вием,

приели

доброволно тази власт,

че до насита

двама пием

и в тази наша солидарност

блика порив мил

на благодарност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Позволете да се обрана към всички, които коментираха, а и към читателската аудитория, за да споделя, че сайтът има изключително чувствителни автори, които са не само негов капитал, но и на обществото.
    Поздрави!
  • Много нежно!
    Поздравления!
  • Много ми хареса!Поздрав!
  • Лекота и багри! Поздрави!
  • Здравей, Анета!
    С това разпространение на книгата можем бързо да решим въпроса на сайта - като гледам каква сума остава да се набере, ми минават разни мисли, но я, се свържи с Росица, че и тя нещо е оклюмала, навлизайки в това тресавище. Има една дама, която бих похвалил тук, но тя веднага ще се разгневи и затова замълчавам...
    Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...