С коси,
разпуснати в река,
над мен разстилаш
своето вълнение
и нежна правиш
моята ръка,
и блика в нея
настроение,
а ти,
чрез него пък,
танцуваш
и с милувките си
вкусни
умееш
да лудуваш
чрез действия
все изкусни,
вплитащи ме
в буйна страст
и в нея
тъй се вием,
приели
доброволно тази власт,
че до насита
двама пием
и в тази наша солидарност
блика порив мил
на благодарност.
© Валери Рибаров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
