26 июн. 2011 г., 16:32
Щом този свят ми отесней до полудяване,
заключвам се във моя - сънно-тихия -
и той е този, в който всяко литване
перце от щастие е сляло се със повея.
Закрепвам си криле от сто надежди
и хиляди мечти примесени с илюзии.
Не ме корете, там са моите истини.
Високо между облаци недостижими...
Щом губя и прашинката доверие във хора,
които близки и приятели са ми били,
тогава жадна пия капките от извора,
за да пречистя наранените си мисли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация