Щом този свят ми отесней до полудяване,
заключвам се във моя - сънно-тихия -
и той е този, в който всяко литване
перце от щастие е сляло се със повея.
Закрепвам си криле от сто надежди
и хиляди мечти примесени с илюзии.
Не ме корете, там са моите истини.
Високо между облаци недостижими...
Щом губя и прашинката доверие във хора,
които близки и приятели са ми били,
тогава жадна пия капките от извора,
за да пречистя наранените си мисли. ...