12 июн. 2017 г., 01:24

С любов към вечността сме поели

847 4 5

На Ангел

 

Генка Богданова

 

Ти за мене си сигурен бряг,

който галя с водите си нежни.

Укротяваш ми лудия бяг,

пазиш ме от беди неизбежни.

 

Ти си моите пристан и фар

и компаса за вярна посока.

Ти си моят любим и другар,

моят щит пред съдбата жестока.

 

Аз съм твоята ярка звезда,

твоята пролет, ветрецът игрив,

вдъхновение, вярна следа,

светлина, щом денят ти е сив.

 

Ние с теб през живота вървим

смело, рамо до рамо опрели,

с теб се радваме или скърбим,

с любов към вечността сме поели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Безкрайно се радвам на вашата взаимна любов - дар Божи!
    Така чудесно си предала чувствата, поривите, настроението.
  • Благодаря ви!
  • Много е хубаво, Гени! Бъдете заедно дълго и щастливо!
  • Прекрасен стих Генка🌹🌸🌻. Дано още дълго сте заедно и щастливи!!. Ние, които обичаме и сме обичани, ценим всеки миг от този чуден дар! Дано всеки да го изпита.
  • Сестрице! Целунати сме от Бог! Да любим и да ни люби АНГЕЛ цял живот. Сега споделям с тебе своя страх: страхувам се от края. Не за друго, а защото, ако той си тръгне пръв, как ще живея - не зная!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...