12 jun 2017, 1:24

С любов към вечността сме поели

844 4 5

На Ангел

 

Генка Богданова

 

Ти за мене си сигурен бряг,

който галя с водите си нежни.

Укротяваш ми лудия бяг,

пазиш ме от беди неизбежни.

 

Ти си моите пристан и фар

и компаса за вярна посока.

Ти си моят любим и другар,

моят щит пред съдбата жестока.

 

Аз съм твоята ярка звезда,

твоята пролет, ветрецът игрив,

вдъхновение, вярна следа,

светлина, щом денят ти е сив.

 

Ние с теб през живота вървим

смело, рамо до рамо опрели,

с теб се радваме или скърбим,

с любов към вечността сме поели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безкрайно се радвам на вашата взаимна любов - дар Божи!
    Така чудесно си предала чувствата, поривите, настроението.
  • Благодаря ви!
  • Много е хубаво, Гени! Бъдете заедно дълго и щастливо!
  • Прекрасен стих Генка🌹🌸🌻. Дано още дълго сте заедно и щастливи!!. Ние, които обичаме и сме обичани, ценим всеки миг от този чуден дар! Дано всеки да го изпита.
  • Сестрице! Целунати сме от Бог! Да любим и да ни люби АНГЕЛ цял живот. Сега споделям с тебе своя страх: страхувам се от края. Не за друго, а защото, ако той си тръгне пръв, как ще живея - не зная!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...