С любовта ми на късната есен
Все до тук стига този път кратък.
До клепачи подпухнали в здрач.
Недоимали пристани от сърцето потичат
тихи сълзи, а очите болят.
Ще изтрие със тях следите си мракът,
да не спъне на взора ти светлия ден.
Зная, моето утро ще те дочака,
да се втурне пак щуро след теб.
А по слънцето пак ще намеря,
лъч пулсиращ за мойто лице
и денят ми от свидния спомен,
ще чертае пътечки за теб.
И тогава ще свири пак вятъра
с нежна обич - милувчена песен.
Ще помита следите на болката
с любовта ми на късната есен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
