29 авг. 2009 г., 21:59

С любовта ми на късната есен 

  Поэзия » Другая
568 0 9

Все до тук стига този път кратък.
До клепачи подпухнали в здрач.
Недоимали пристани от сърцето потичат 
тихи сълзи, а очите болят. 
Ще изтрие със тях следите си мракът,
да не спъне на взора ти светлия ден.

Зная, моето утро  ще те дочака,
да се втурне пак щуро след теб.
А по слънцето пак ще намеря,
лъч пулсиращ за мойто лице
и денят ми от свидния спомен,
ще чертае пътечки за теб.
И тогава ще свири пак вятъра
с нежна обич - милувчена песен.
Ще помита следите на болката
с любовта ми на късната есен...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??