Все до тук стига този път кратък.
До клепачи подпухнали в здрач.
Недоимали пристани от сърцето потичат
тихи сълзи, а очите болят.
Ще изтрие със тях следите си мракът,
да не спъне на взора ти светлия ден.
Зная, моето утро ще те дочака,
да се втурне пак щуро след теб.
А по слънцето пак ще намеря,
лъч пулсиращ за мойто лице
и денят ми от свидния спомен,
ще чертае пътечки за теб. ...