Aug 29, 2009, 9:59 PM

С любовта ми на късната есен 

  Poetry » Other
614 0 9
Все до тук стига този път кратък.
До клепачи подпухнали в здрач.
Недоимали пристани от сърцето потичат
тихи сълзи, а очите болят.
Ще изтрие със тях следите си мракът,
да не спъне на взора ти светлия ден.
Зная, моето утро ще те дочака,
да се втурне пак щуро след теб.
А по слънцето пак ще намеря,
лъч пулсиращ за мойто лице
и денят ми от свидния спомен,
ще чертае пътечки за теб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??