4 мар. 2023 г., 07:37

С молив на ухото

383 1 2

С МОЛИВ НА УХОТО

 

Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет!

 

Не даваше преди такива знаци?
И някак си бе много по-свенлив.
Я, бързо свикай орда папараци,
да те нащракат, докато си жив!

 

И само подир миг Гасет изчезна.
Познайте кой явѝ ми се? – Хосе!
В очите му потънах като в бездна.
Под мен Земята взе да се тресе.

 

Накрая се домъкна и Ортега!
Надвеси се над моя вехт тефтер.
Не зная – от нега́, или от не́га? –
направо щях да пукна в мрака чер.

 

Признавам си като сред първолаци,
че имам грях един до днес на стих –
моливчето на братята тризнаци
Хосе, Ортега и Гасет си свих.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...