С молив на ухото
С МОЛИВ НА УХОТО
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет!
Не даваше преди такива знаци?
И някак си бе много по-свенлив.
Я, бързо свикай орда папараци,
да те нащракат, докато си жив!
И само подир миг Гасет изчезна.
Познайте кой явѝ ми се? – Хосе!
В очите му потънах като в бездна.
Под мен Земята взе да се тресе.
Накрая се домъкна и Ортега!
Надвеси се над моя вехт тефтер.
Не зная – от нега́, или от не́га? –
направо щях да пукна в мрака чер.
Признавам си като сред първолаци,
че имам грях един до днес на стих –
моливчето на братята тризнаци
Хосе, Ортега и Гасет си свих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
