С обич на гърди
Искам си онази светла радост.
Нищо друго, що ти подарих.
Жарката ми обич стана клада.
Нея не ми връщай, а пази.
Постави върху ù моите мисли
с шепотни молитви и сълзи,
пренаписвай ме на листи чисти
в огледалото на твоите очи.
С устните, които ме целува,
с дланите, с които ме покри,
и с онази тръпнеща милувка
кладата със обич потуши.
Обич щом ти дадох без остатък,
без остатък искам, даже да горчи.
Всичкото, което взех в замяна,
тройно ще ти върна призори.
После със росата ще покрия
на обичта си парещите стъпки.
Аленото на нощта ще скрия
в розата на моите гърди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
