14 апр. 2012 г., 20:49

С отворени очи

2.5K 1 9

Сънувай ме с отворени очи

как тръгвам на полусъединител:

от устните, през влажните гърди

надолу... а след мен блестят следите...

 

Не дишай! Чуй в косите ми страстта -

гальовни изтезания люлее.

Внимавай да не мръднеш, че държа

аз темпото, със дъх, да определям.

 

Разхвърляй ми задръжките, люби

със тяло и душа, първосигнално.

Обичам те - изтъркано звучи,

сподавен стон - пò бие на реалност.

 

Надолу и нагоре. По ръба

на твоята чувствителност сърфирам.

Една невероятна топлина

в гердани с капки страст ме инкрустира...

 

....................

 

Не знам коя съм. Нито кой си ти.

Къде сме? И защо сме чисто голи?

Ах, спали сме с отворени очи...

Звъни жена ти. Кой ще ù отвори?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!*
  • !!!
  • можеш го...
    страхотно го можеш..
    Браво, Риа!
  • Много добре написано. Поздравления.
    Ще споделя с теб, че умрях да се смея на последната част на стихотворението. Не зная какво си целяла - сериозната първа част или смешната последна - но определено си получила което и да е било. Приеми моята най-искрена оценка 6+ за стихотворението.
  • Такъв сън...

    Готино!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...