14.04.2012 г., 20:49

С отворени очи

2.5K 1 9

Сънувай ме с отворени очи

как тръгвам на полусъединител:

от устните, през влажните гърди

надолу... а след мен блестят следите...

 

Не дишай! Чуй в косите ми страстта -

гальовни изтезания люлее.

Внимавай да не мръднеш, че държа

аз темпото, със дъх, да определям.

 

Разхвърляй ми задръжките, люби

със тяло и душа, първосигнално.

Обичам те - изтъркано звучи,

сподавен стон - пò бие на реалност.

 

Надолу и нагоре. По ръба

на твоята чувствителност сърфирам.

Една невероятна топлина

в гердани с капки страст ме инкрустира...

 

....................

 

Не знам коя съм. Нито кой си ти.

Къде сме? И защо сме чисто голи?

Ах, спали сме с отворени очи...

Звъни жена ти. Кой ще ù отвори?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!*
  • !!!
  • можеш го...
    страхотно го можеш..
    Браво, Риа!
  • Много добре написано. Поздравления.
    Ще споделя с теб, че умрях да се смея на последната част на стихотворението. Не зная какво си целяла - сериозната първа част или смешната последна - но определено си получила което и да е било. Приеми моята най-искрена оценка 6+ за стихотворението.
  • Такъв сън...

    Готино!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...