11 нояб. 2008 г., 17:10

С плач на петли и усмивка на зима 

  Поэзия » Философская
1217 0 5

Гробищата са притихнали, уморени от врани,
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.

Отдавна изпели песента си сърцата им,
кръвта им мълком е попила в пръстта.
Грохнали старци са днеска децата им,
флиртуващи безсрамно със смъртта.

С плач на петли и усмивка на зима,
дошла е оная, отново някой да взима...

-----------------------------------------
Какво ме вдъхнови:
В памет на всички онези съборени паметници, рухнали кръстове и стъпкани гробове, не помнещи свещ, задушница и сълза. В памет на всички безименни дати и имена без дати
Един народ, забравил мъртвите си, е народ без спомени.

© Свобода Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Работи върху ритъма на стиха...работи!
  • докосна ме, развълнува ме, накара ме да го почувствам!... прегръщам те!
  • Благодаря ви, че ми позволихте да Ви докосна
  • Поздравления за невероятната ти душевност!!!
    Трогна ме стихът ти... много, много силен!!!
    Прегръщам те!
  • Радвам се ,Съни, за душевността ти,за послеслова, от който личи, че си достоен човек. Благодаря ти!!
Предложения
: ??:??