11.11.2008 г., 17:10

С плач на петли и усмивка на зима

1.7K 0 5

Гробищата са притихнали, уморени от врани,
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.

Отдавна изпели песента си сърцата им,
кръвта им мълком е попила в пръстта.
Грохнали старци са днеска децата им,
флиртуващи безсрамно със смъртта.

С плач на петли и усмивка на зима,
дошла е оная, отново някой да взима...

-----------------------------------------
Какво ме вдъхнови:
В памет на всички онези съборени паметници, рухнали кръстове и стъпкани гробове, не помнещи свещ, задушница и сълза. В памет на всички безименни дати и имена без дати
Един народ, забравил мъртвите си, е народ без спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Работи върху ритъма на стиха...работи!
  • докосна ме, развълнува ме, накара ме да го почувствам!... прегръщам те!
  • Благодаря ви, че ми позволихте да Ви докосна
  • Поздравления за невероятната ти душевност!!!
    Трогна ме стихът ти... много, много силен!!!
    Прегръщам те!
  • Радвам се ,Съни, за душевността ти,за послеслова, от който личи, че си достоен човек. Благодаря ти!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...