11.11.2008 г., 17:10

С плач на петли и усмивка на зима

1.7K 0 5

Гробищата са притихнали, уморени от врани,
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.

Отдавна изпели песента си сърцата им,
кръвта им мълком е попила в пръстта.
Грохнали старци са днеска децата им,
флиртуващи безсрамно със смъртта.

С плач на петли и усмивка на зима,
дошла е оная, отново някой да взима...

-----------------------------------------
Какво ме вдъхнови:
В памет на всички онези съборени паметници, рухнали кръстове и стъпкани гробове, не помнещи свещ, задушница и сълза. В памет на всички безименни дати и имена без дати
Един народ, забравил мъртвите си, е народ без спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Работи върху ритъма на стиха...работи!
  • докосна ме, развълнува ме, накара ме да го почувствам!... прегръщам те!
  • Благодаря ви, че ми позволихте да Ви докосна
  • Поздравления за невероятната ти душевност!!!
    Трогна ме стихът ти... много, много силен!!!
    Прегръщам те!
  • Радвам се ,Съни, за душевността ти,за послеслова, от който личи, че си достоен човек. Благодаря ти!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...