17 июл. 2021 г., 09:20  

С Порше във влака

850 4 37

Днес, отказах със ПоршЕто

да пътувам през деня.

Девет часа - към морето,

като охлюв да пълзя.

 

Но реших, че мога с влака

да замина на море.

Сложих книгата във сака,

и с кашонче Шардоне

 

взех билет за първа класа,

за купе с голям диван.

И веднага се прехласнах

по красавицата там!

 

Връчих ключа от колата

на едно добро момче,

да качи със кран на влака

мойто лъскаво Порше.

 

После гушнах две шишета,

Шардоне и Савиньон!

Подредих със стил мезета

на един голям найлон

 

и поканих -  във купето

светлорусата жена.

Да си бъбрим -  за морето

и за нейната съдба.

 

Но, не знам защо, не случих

със красивото моме.

То -  във влака се изпъчи,

и ми каза твърдо: “Не!”

 

Не започнах - пастърмата

и преславското винО.

А си легнах сам в кревата

да чета, Жан-Жак Ано!

 

Четри часа спах във влака,

чак до гарата в Бургас.

Чух, как гларусите крякат

и изпаднах във екстаз!

 

Скочих пъргаво в колата,

във откритото Порше!

И погледнах към тълпата,

и в познатото моме.

 

То пък, махаше към мене

бурно с лявата ръка!

Със надежда - да го взема.

Да развява с мен коса!

 

Беше тъжно, но щастливо!

Понаведено на ръст.

Аз пък доста некрасиво

му показах среден пръст!

 

Грабнах дамата наблизо

и потеглих към Обзор.

Тя не бе съвсем капризна.

Дадох й се, без отпор!

 

 

Юри

Йовев

Юли

2021 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силвия, ще дойде ден и ще разкажа с какъв зор й се дадох на мадамата! 😀😀😀
  • Въх! "Дадох й се", леле! Юри! Много бързо си се дал. Трябваше малко да потичаш първо. 😂
  • Смути, права си за опозваването и разговорите, но за други неща, Поршето не става! Друго си е да се заключиш в някое купе и кондукторът да тропа на вратата! 😀😀😀
  • Смути, снощи пак са се връщали от Бургас за осем часа! 😀
    Във горкото БеДеЖе
    беше моето сефте! 😀
  • Валя, след толкова много карък, лирическият е готов да се дава и без бой! 😀😀😀

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....