С Порше във влака
Днес, отказах със ПоршЕто
да пътувам през деня.
Девет часа - към морето,
като охлюв да пълзя.
Но реших, че мога с влака
да замина на море.
Сложих книгата във сака,
и с кашонче Шардоне
взех билет за първа класа,
за купе с голям диван.
И веднага се прехласнах
по красавицата там!
Връчих ключа от колата
на едно добро момче,
да качи със кран на влака
мойто лъскаво Порше.
После гушнах две шишета,
Шардоне и Савиньон!
Подредих със стил мезета
на един голям найлон
и поканих - във купето
светлорусата жена.
Да си бъбрим - за морето
и за нейната съдба.
Но, не знам защо, не случих
със красивото моме.
То - във влака се изпъчи,
и ми каза твърдо: “Не!”
Не започнах - пастърмата
и преславското винО.
А си легнах сам в кревата
да чета, Жан-Жак Ано!
Четри часа спах във влака,
чак до гарата в Бургас.
Чух, как гларусите крякат
и изпаднах във екстаз!
Скочих пъргаво в колата,
във откритото Порше!
И погледнах към тълпата,
и в познатото моме.
То пък, махаше към мене
бурно с лявата ръка!
Със надежда - да го взема.
Да развява с мен коса!
Беше тъжно, но щастливо!
Понаведено на ръст.
Аз пък доста некрасиво
му показах среден пръст!
Грабнах дамата наблизо
и потеглих към Обзор.
Тя не бе съвсем капризна.
Дадох й се, без отпор!
Юри
Йовев
Юли
2021 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
