(С)пътници
(С)пътници
Лежа по гръб на тревата
в нощта прохладна и тиха,
а те са над мен разпилени
и някак плахо ме викат.
Някои проблясват за миг,
други винаги светят,
мога да ги стигна с вик,
но не и ръка щом протегна.
Мои са много от тях,
макар далечни и стари,
в мен раждат загадъчен страх,
приказен и кошмарен.
Съзерцавам ги още миг
и щуреца ми прави компания,
с него ги двама броим...
всички забравени обещания.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Фери Все права защищены
