(С)пътници

13 дек. 2010 г., 18:06

Поэзия

1078 0 12

(С)пътници
Лежа по гръб на тревата
в нощта прохладна и тиха,
а те са над мен разпилени
и някак плахо ме викат.
Някои проблясват за миг,
други винаги светят,
мога да ги стигна с вик,
но не и ръка щом протегна.
Мои са много от тях,
макар далечни и стари,
в мен раждат загадъчен страх, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

(С)пътници

Искате да прочетете повече?

Предложения