poem_lady (Фери)
46 832
13.12.2010 г., 18:06 ч.

(С)пътници 

  Поезия
1031 0 12


              (С)пътници


       Лежа по гръб на тревата
       в нощта прохладна и тиха,
       а те са над мен разпилени
       и някак плахо ме викат.
        
       Някои проблясват за миг,
       други винаги светят,
       мога да ги стигна с вик,
       но не и ръка щом протегна.
 
       Мои са много от тях,
       макар далечни и стари,
       в мен раждат загадъчен страх,
       приказен и кошмарен.

      

       Съзерцавам ги още миг
       и щуреца ми прави компания,
       с него ги двама броим...
       всички забравени обещания.

© Фери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??