poem_lady (Фери)
46 832
13 dic 2010, 18:06

(С)пътници 

  Poesía
1030 0 12


              (С)пътници


       Лежа по гръб на тревата
       в нощта прохладна и тиха,
       а те са над мен разпилени
       и някак плахо ме викат.
        
       Някои проблясват за миг,
       други винаги светят,
       мога да ги стигна с вик,
       но не и ръка щом протегна.
 
       Мои са много от тях,
       макар далечни и стари,
       в мен раждат загадъчен страх,
       приказен и кошмарен.

      

       Съзерцавам ги още миг
       и щуреца ми прави компания,
       с него ги двама броим...
       всички забравени обещания.

© Фери Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??