22 дек. 2012 г., 19:41

С ръжда от сол и устни

682 0 2

С ръжда от сол и устни

 

Не мога вчера с теб да свържа,

но мога да се върна ей сега...

снегът е толкоз жилав

и без бъдеще...

омразата

е като

любовта...

........................

пробити ладии

върху брега

с отрязани

маршрути

и северният вятър

лесно в тях

надува устни -

рапаните избиват

като херпеси;

тръбят отбоя

и се жертват

в хвърлените мрежи.

Море валдхорна

плиска за рибарите

спасение

и улов.

Луната не е

в песента му

ключът сол,

а само

нечий ключ

с ръжда от сол

и устни.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Луната не е
    в песента му
    ключът сол,
    а само
    нечий ключ..."

    Мога да пробвам да го нотирам на фа ключ...
    и да ти го изсвиря после...
    Много харесвам точно този ти стих!
    Благодаря!
  • Интересен стил.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...