С ръжда от сол и устни
С ръжда от сол и устни
Не мога вчера с теб да свържа,
но мога да се върна ей сега...
снегът е толкоз жилав
и без бъдеще...
омразата
е като
любовта...
........................
пробити ладии
върху брега
с отрязани
маршрути
и северният вятър
лесно в тях
надува устни -
рапаните избиват
като херпеси;
тръбят отбоя
и се жертват
в хвърлените мрежи.
Море валдхорна
плиска за рибарите
спасение
и улов.
Луната не е
в песента му
ключът сол,
а само
нечий ключ
с ръжда от сол
и устни.
© Златина Георгиева All rights reserved.
