С тебешир по стената...
♥ ♥ ♥
С тебешир по стената синът ми рисува лунна пътека.
И до болка е светло.
Разплакващо.
Нямо.
Чиста и смазваща лекост.
Той събира звездите в свойте петнайсет години.
Във ръцете му скрити са
бели мечти,
цветове,
пътища сини.
Във очите ми влиза с дързост и хъс. По момчешки голям е.
В разкопчаната риза трие пръсти. И реди светлини
и примамване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
