21 февр. 2012 г., 15:33

С тези две ръце

1.9K 0 8

"С тези две ръце"

С тези две ръце - другари верни,

днес омесваш пита, мамо.

Месиш, сбръчкваш вежди и нареждаш -

да сме здрави, само да сме здрави!

С женствените си черти си купи време, зная,

 да се радваш на сезони и на внуци.

Тъй било е, тъй ще е до края - лесно да изглежда,

че човек живее и се труди.

С тези две ръце и нежни и железни,

четири пъти в люлка си люляла,

четири пъти си обичала до болка,

четири пъти бъдеще си дала.

Ето, слагаш масата - готов е хляба!

Може пък да дойдат гости...

Във неделя се сбогуваш и прощаваш

 с тези две ръце и с думи прости...

В памет на моята баба

Обичам те!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...