28 нояб. 2018 г., 13:24

С твоя смях можах дори и да летя

564 1 0

С ТВОЯ СМЯХ МОЖАХ ДОРИ И ДА ЛЕТЯ

 

Свят излъчвал твоя поглед

В очите ти видях мечта

Всичко беше в теб прекрасно

Сила ум и красота

 

Усетих как растат крила

Когато ти подаде ми ръка

С твоя смях можах дори и да летя

 

Ти си тръгнал

Сърцето ми разби на две

Да те намеря сега не знам къде

Света изгасна  крилата изгоряха

И моите мечти умряха

 

Какво стана с мене

Аз не знам

В сърцето пламък

Гняв в душата

Безсмислено без тебе 

Мойте дни вървяха

 

Без поглед мил и без усмивка

Живота стана ми горчив

Не можах да се измъкна

От тоя странен кръг

 

И помислих най-накрая

Че все ми е тая

Аз винаги каквото искам получавам

Защото само аз

Променям си съдбата

 

Две години мина

И днеска пак били сме заедно

Това което не успяхме

Го направихме

Твоята целувка още в мен гори

Няма да те пусна 

От сега и завинаги

 

Аз се смея утре пак ще тръгнеш

Знам че не го искаш

И в това няма твоята вина

Просто не иска да се сбъдва

Странна моята мечта

 

В джоба твоя пазя снимка

Знаеш тя ми дава сили

В телефона чувам твоя глас

Скоро ще те видя пак

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Alamna Morivi Все права защищены

Алька посвещава това стихотворение, написано с любов и вдъхновение на най-готин човек на света, на Давид Въчев

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...