28.11.2018 г., 13:24

С твоя смях можах дори и да летя

562 1 0

С ТВОЯ СМЯХ МОЖАХ ДОРИ И ДА ЛЕТЯ

 

Свят излъчвал твоя поглед

В очите ти видях мечта

Всичко беше в теб прекрасно

Сила ум и красота

 

Усетих как растат крила

Когато ти подаде ми ръка

С твоя смях можах дори и да летя

 

Ти си тръгнал

Сърцето ми разби на две

Да те намеря сега не знам къде

Света изгасна  крилата изгоряха

И моите мечти умряха

 

Какво стана с мене

Аз не знам

В сърцето пламък

Гняв в душата

Безсмислено без тебе 

Мойте дни вървяха

 

Без поглед мил и без усмивка

Живота стана ми горчив

Не можах да се измъкна

От тоя странен кръг

 

И помислих най-накрая

Че все ми е тая

Аз винаги каквото искам получавам

Защото само аз

Променям си съдбата

 

Две години мина

И днеска пак били сме заедно

Това което не успяхме

Го направихме

Твоята целувка още в мен гори

Няма да те пусна 

От сега и завинаги

 

Аз се смея утре пак ще тръгнеш

Знам че не го искаш

И в това няма твоята вина

Просто не иска да се сбъдва

Странна моята мечта

 

В джоба твоя пазя снимка

Знаеш тя ми дава сили

В телефона чувам твоя глас

Скоро ще те видя пак

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alamna Morivi Всички права запазени

Алька посвещава това стихотворение, написано с любов и вдъхновение на най-готин човек на света, на Давид Въчев

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...